Къща за гости „Майстор Манол”
Триградското ждрело
Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера - Харамийската пещера.
Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в хижа „Триградски скали“.
Забележителности
Пещера Дяволското гърло
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега - изход), наподобяващ дяволска глава. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук над 300 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Работно време — летен сезон: 8:00-18:00 ч.; зимен сезон: със заявка, има печат, нощувки в хижа "Триградски скали". Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи - 350 м. Температурата в пещерата е около +8°C.
Пещера Харамийска дупка
Харамийска дупка е пропастна пещера в Рило-Родопската област. Намира се на 1 км североизточно от село Триград, от източната страна на Триградското ждрело. Дължината й е 510 м. До 1977 г. е известна като две отделни пещери - Харамийска 1 и Харамийска 2.
Пещерата не е електрифицирана. Харамийската пещера се намира срещу пещерата Дяволското гърло в защитената местност Триградско ждрело, на 2 км от село Триград и на 26 км от град Девин. Пещерата представлява две свързани с 43-метрова пропаст пещери. Общата дължина на пещерата е 510 метра, наклонът е 45 градуса, мястото е с повишена влажност и на места с лед. В пещерата се влиза само с водач и специална екипировка. Информация за реда на влизане в пещерата може да се получи от касата или екскурзовода на пещера Дяволското гърло. Желателно е предварително записване. Местата в групата за влизане са ограничени. Сборното място е сутрин до 10 часа на паркинга пред Дяволското гърло. До входа на Харамийската пещера се стига след 20 метра ветрикално изкачване с помощта на водач и алпийска екипировка. До голямата зала вътре се слиза след 43-метрово спускане с въже надолу. Вътре в пещерата са открити археологически находки от времето на халколита и бронзовата епоха - оръдия на труда, инструменти за тъкане и керамика. При входа посетителите могат да видят декоративна композиция, изобразяваща първобитни хора.
Ягодинска пещера
Ягодинската пещера е пещера, намираща се е в Родопите, България. Дълга е 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова бетонова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.
Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.
Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“, пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%.
Ягодинската пещера е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Има печат. Пещерата работи целогодишно с работно време от 9 до 17 ч. Влизането става на всеки час, последното влизане е в 16:15 ч. През зимата древното жилище не работи.
Широка лъка
Широка лъка е село в Южна България. Намира в община Смолян (23 км северозападно), област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща извивка, кривина, лъкатушене.
Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.
Една от местните забележителности е построената през 1834 г. църква „Успение на пресвета Св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.
Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
Град Смолян
Смолян е град, разположен в Южна България. Градът е образуван на 18 юни 1960 г. от сливането на три големи села - Райково, Устово и Смолян. Той е административен център на Община Смолян и Област Смолян.
Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се, че селището датира от дълбока древност.
Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище на Дионисий било издигнато на високия връх Зилмисос. С този район се свързва и пребиваването на Орфей. През 1936 година около запазените развалини на старата крепост „Аетос“ (Орел) над Смолян са направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо 2 метра, и старо славянско селище Могилата. На 18 юни 1960 3-те села Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян. Смолян е бил стар административен и стопански център: село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било търговски център, а Устово — занаятчийски.
Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България е ски център Перелик. През месец октомври 2007 се избра и инвеститорът по спортно-туристическия център „Момчиловци“. Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“. Инвестициите в СТЦ „Момчиловци“ се предвижда да надминат 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти доказват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян.
Планетариумът с народна астрономическа обсерватория в град Смолян е най-големият планетариум в България. Отваря врати на 6 септември 1975 г. и оттогава е посетен от над 2 500 000 души.
Националната астрономическа обсерватория - Рожен
Националната астрономическа обсерватория - Рожен - НАО-Рожен е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде, рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт, 60 cm Касегрен, построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен. НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх Рожен, над местността и близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на БАН.
На 10-ти юли 2010 г. бе открита първата за обсерваторията извън-слънчева планета WASP-3c.
Панорамната площадка „Орлово око“
Панорамната площадка „Орлово око“ е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи. Съоръжението е изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин.
Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена на връх Свети Илия, на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. Тя дава възможност да се почувствате като птица – и да погледнете планината от високо.
До площадката се стига по планинска пътека или с високопроходим автомобил.